Бушидо в притчи

Живял някога в далечна Япония юноша с доста особен характер. От ранно детство мислел само за себе си, за собствените си забавления и по всякакъв начин се стараел да избягва учението и работата. Родителите му се трепели от зори до здрач на полето да изкарат препитанието си. Надявали се някой ден детето им да се вразуми, да си намери скопосна жена, да свие семейно гнездо, да му се родят прекрасни дечица и да се погрижи за тях на стари години. Един ден през селото минал стар самурай. Бащата обнадежден помолил самурая да вземе сина му, та дано успее да го завърне в правия път – бушидо. Споразумели се и тръгнали на път – самураят и момчето. Първоначално юношата бил вдъхновен и му се пеело. Напускал най-после омразното и монотонно ежедневие. Нямало вече да вижда едни и същи лица, които да го карат да се чуства виновен, че нищо не прави по цял ден и мисли само какви интересни забавления да преживее. Вървели дълго и пътят бил изморителен. „Аз съм млад и издръжлив, мислел си младежът, нищо не може да ме спре….” Но скоро глад започнал да го измъчва. Търпял той час, два, но стомахът му се свивал и му прималявало. „Гладен съм. Няма ли да спрем за храна?” „Млад си, отговорил му самурая – ще издържиш и нищо няма да те спре….” Продължили нататък. След няколко дни стигнали до манастира. Момчето едва ходело – от глад било изнемощяло и много му се искало да се върне обратно в селото си. Но гордостта му не позволявала да признае слабостта си.
В манастира храната била оскъдна и за да се хранят, на монасите се налагало сами да работят на нивите и да отглеждат животни. Тежки времена настанали за нашия юноша. По цял ден копаел в градината с картофите и окайвал себе си. Гледал го самураят отдалеч и преценил, че е време да му преподаде първия урок „рей”.

Урок І – рей

Дал самураят на момчето едно пълно с пирони чувалче и му казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или мисълта за неудобствата в живота го затисне. Първия ден той забил повече от 20 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при самурая и му съобщил гордо новината. Този път мъдрият самурай му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение и пренебрегне себе си, за да направи щастлив някой друг. Накрая настъпил и денят, когато юношата се похвалил на стария самурай, че извадил всички пирони. Тогава заедно отишли при вратата:
- Синко, в последно време ти успя да победиш част от слабостите си, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Казана дума, хвърлен камък. Сторено действие, назад се не връща. Когато нараниш някого с действие или му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи или действия, причинява такава болка, както и физическата. Днес ти усвои един от основните принципи на самураите – да обмисляш добре всяко свое решение, да преценяваш с внимание своя постъпка, за да извършваш само правилни действия. Така ще притежаваш най-същественото качество на война - вежливост и загриженост за всяко живо същество около себе си. Помни, че всеки, който е дошъл на този свят върви по своя път. Не го омърсявай с кръв от раните на ближните си. Днес ти ги направи щастливи, за да получиш своето щастие утре.