понеделник, 22 февруари 2010 г.
СЪБУДИ СЕ
Натискам стрелкичката на тоя клип.Play.
Ушите ми възприемат звуци. Мнооого приятни. Взорът ми е грабнат от картини. Нееевероятни. В дълбините на гръдния ми кош се задвижва енергия। Навива се на кълбо и предизвиква силна химична реакция в цялото ми тяло। С магията на словото се опитвам да дам обяснение на нещо уникално необяснимо। Нарича се родолюбие, по-скоро природолюбие даже। Космически усещания предизвиква в мен природата। Не просто природата, а българската природа। Метровите борове на Яворова поляна. Бурните старопланински водоскоци. Нежните теменужки на Сакар. Прохладните сенки на орешака, дъхавите вишни на пролет...
Осъзнаването е грандиозен процес за всеки отделен индивид - включая наше височество. Не е проява на Егото, но - моля всички иностранци - завиждайте на воля на трепетите луди на сърцето, на химна на душата, на преклонението ми пред земите български!
събота, 20 февруари 2010 г.
вода - луна
В моя свят така е
ти сам ела и виж!
Луната в мен сияе
в очите ми блестиш...
ल ;फस इल्स्ज ज्दुद e
जर ईद; व/डी र ल्रग
>व्क्द्ज एक इर्स्जेक
ल फ'रजे ;र इ/.एइज्र्त
вторник, 16 февруари 2010 г.
понеделник, 15 февруари 2010 г.
неделя, 14 февруари 2010 г.
Четирипразничие
Неделя. Прекрасен ден. Само и ако да не беше един много интересен кръстопът на важни събития. Трифон Зарезан, Св. Валентин, Неделя Сиропустна..../случайна подредба, а не по значимост - според авторовите приоритети/. Събуждам се с усмивка на уста. Държа я така до вечерта. В края на деня става леко пресилена, драматично застинала на лицето ми. Смехотерапия. Разтягай устата си в гримаса на усмивка – загатваш движението в началото с усилие и в края то се изпълва със смисъл. Ама така ли е наистина – ами не се знае, работя по въпроса, процесът тече… Зъбейки се умно пред празната страница, чета в нета подробности относно Сиропустната Неделя и забелязвам, че имало още едни велик празник, който съм пропуснала да отбележа на кръстопътя - на църковния празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски.Е това вече ако не е огромно съвпадение…
Тюхкам си се наум, че имам толкова много социални ангажименти, че едва ли ще мога да си позволя да осъществя на практика ритуала на тримиренето и да остана жива. Успокоявам се сама себе си, че сам по себе си, подвигът от седемседмичен пост, е достатъчно доказателство за силата на волята ми. Пуснала съм си скайпа – още едно изпитание на волята ми, докато се подготвям усилено за изпит…
Точно след минутка ми мига червената точка – някой ми пише. Ех любимата ми приятелка. Няма сега две-три минути да ме съборят – ще побъбря с нея, то не стига, че няма никакво време да се видим, ами и да не си чатнем два ти реда…/велика заблуда, както ще се разбере най- накрая/. След размяна на стандартни цунки-гушки К. ме пита какво празнувам днес и аз споделям просветлението си за четирипразничието, което някак си все ми се струва показателно фаталистично, пророческо и каквото там още - магическо с една дума /тук църковните последователи леко ме анатемосват/. К. веднага ме поздравява с лявата ръка за откровеното ми прозрение и двойно ме поздравява, че съм успяла да запазя неутралитет по отношение на горещите теми Зарезан срещу Валентин. Поласкавам се от високото й мнение за дипломатическите ми умения, но чистосърдечно си признавам, че основна заслуга за липсата на какъвто и да било конфликт около мен, е именно четирипразничието, а не чистото двуполюсно Зарезан-Валентин. За да ми наруши обаче балансираната хармония /не от злоба, а от чиста страст към спорта )))) ми праща разговора си с третинката от групата. Поствам го едно към едно с ясното съзнание, че ще ми махнат зелката после. Особено една от тях.Животът е суров, какво да се прави, кара миа:)
[14.2.2010 г. 19:06:13] К.: карра миа, честит каквото там празнуваш
[14.2.2010 г. 19:06:15] barometer: ами не зная - мен ме няма нещо днес….
[14.2.2010 г. 19:06:20] barometer: писна ми от разни тъпотии…..
[14.2.2010 г. 19:06:29] barometer: лиготии, мазнотии и простоиии…….
[14.2.2010 г. 19:06:36] К.: щооо какво ти е докривяло, я кажи
[14.2.2010 г. 19:06:44] barometer: ми кво нищо
[14.2.2010 г. 19:06:48] barometer: бе не е нищо, нещо си е то, ама толкова ми е криво, че….не ми се говор
[14.2.2010 г. 19:06:54] К.: ок, ако все пак ти се договор :) – насреща съм
[14.2.2010 г. 19:06:56] К.: до скоро – излизам, че кафето, кафето, кафето ме вика,
[14.2.2010 г. 19:07:07] barometer: знаех си, знаех си, ето и ти ме заряза…
[14.2.2010 г. 19:07:08] К.: еее, пиле, правя завой и се връщам, тук съм, подлагам си даже рамото и кърпички поднасям, ако има нужда /стискам палци да няма/
[14.2.2010 г. 19:07:15] barometer: не, сериозно, ти как си днес, празнуваш ли нещо, какво изобщо правиш…
[14.2.2010 г. 19:08:10] К.: нищо не правя, гледам да си изчистя къщата, щото ми е единствения почивен ден, ама наистина почивен от работа и кочина голяма ме чака
[14.2.2010 г. 19:08:25] К.:ако ме питаш за празниците – с Милко си разменихме по едни гащи на сърца, както традиционно всяка година и веднага ги свалихме , чиърс на обяд с Боргундско и тва е
[14.2.2010 г. 19:09:01] К.: толкова за мен – ти си сега наред, какво се тровиш, къде те хапе скорпа – сори ако сарказмът ми е висок градус
[14.2.2010 г. 19:10:11] barometer: ми кво ме хапе – кво, аз себе си основно. Иначе Теди цял ден го няма никакъв и изобщо все едно съм стара мома, съсухрена стафида и чирус осолен спаружен…..
[14.2.2010 г. 19:12:26] К.:падам вече от стола от смях. Ех стафидката ми, останали си „неуважена” май…
[14.2.2010 г. 19:14:45] barometer: не само неуважена, но пренебегната, охулена и обрулена. Няма цвете, пукнат бонбон даже, кво да говорим за подаръци – романтика. Не че ги искам – знаеш, аз съм над материалните неща, ама можеше жест, внимание, отношение, признание… Не, то аман от тея тъпунгерски игри бе Кари! Накрая ще види своята файнъл фентъзи през крив магарон. Ще си събера нещата и адиос мучачос. В единствения официално обявен ден за любовни лиготии, аз стоя тук сама и ближа рани
[14.2.2010 г. 19:24:13] К.: абе я стига си се самонавивала – мъжете на една определена възраст изкукуригват тотално. Да не кажа, че изобщо са изкукуригали тотално. Знаеш на Ленито бившия как по цели нощи тракаше Страйк, пък тя си намери кой да пълни празната страна на леглото в тъмните студени нощи :)
[14.2.2010 г. 19:28:48] barometer: Стига пък ти, нямам намерения да се спасявам… Не съм инвестирала толкова много в тая връзка, че да я загробя толкова лесно…
[14.2.2010 г. 19:29:13] К.: ми в тоя случай нямаш много избор – трайкаш си и като се сети /ако се сети/ за тва, че след Лара Крофт има една още в къщи…. може и да те огрее я луксозна бомбониера, я нещо дружко ще ти произведе еднорфини….
[14.2.2010 г. 19:30:10] barometer:майната му на празниците, да става утре, че да се залавям за работа
[14.2.2010 г. 19:32:50] К.: горе главата, нали знаеш, че всеки втори си умира за стегнатите ти …
[14.2.2010 г. 19:35:32] barometer:майната им на всеки втори – Теди само ме вълнува….
Чета ги двете гарги и чукам на дърво, кърстосвам показалци и средни и плюя три пъти на север, та дано не ме постигне тази прокоба. Къде-къде си е по-добре главоблъсканицата над кръстовището на четирипразничието…. Бели кахъри – казват старите хора…
Лично мнение на автора – най-стойностното в този момент е прозрението му относно силата на прошката.
„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
до седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.”
Матея / 18 – 21,22/
Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Тюхкам си се наум, че имам толкова много социални ангажименти, че едва ли ще мога да си позволя да осъществя на практика ритуала на тримиренето и да остана жива. Успокоявам се сама себе си, че сам по себе си, подвигът от седемседмичен пост, е достатъчно доказателство за силата на волята ми. Пуснала съм си скайпа – още едно изпитание на волята ми, докато се подготвям усилено за изпит…
Точно след минутка ми мига червената точка – някой ми пише. Ех любимата ми приятелка. Няма сега две-три минути да ме съборят – ще побъбря с нея, то не стига, че няма никакво време да се видим, ами и да не си чатнем два ти реда…/велика заблуда, както ще се разбере най- накрая/. След размяна на стандартни цунки-гушки К. ме пита какво празнувам днес и аз споделям просветлението си за четирипразничието, което някак си все ми се струва показателно фаталистично, пророческо и каквото там още - магическо с една дума /тук църковните последователи леко ме анатемосват/. К. веднага ме поздравява с лявата ръка за откровеното ми прозрение и двойно ме поздравява, че съм успяла да запазя неутралитет по отношение на горещите теми Зарезан срещу Валентин. Поласкавам се от високото й мнение за дипломатическите ми умения, но чистосърдечно си признавам, че основна заслуга за липсата на какъвто и да било конфликт около мен, е именно четирипразничието, а не чистото двуполюсно Зарезан-Валентин. За да ми наруши обаче балансираната хармония /не от злоба, а от чиста страст към спорта )))) ми праща разговора си с третинката от групата. Поствам го едно към едно с ясното съзнание, че ще ми махнат зелката после. Особено една от тях.Животът е суров, какво да се прави, кара миа:)
[14.2.2010 г. 19:06:13] К.: карра миа, честит каквото там празнуваш
[14.2.2010 г. 19:06:15] barometer: ами не зная - мен ме няма нещо днес….
[14.2.2010 г. 19:06:20] barometer: писна ми от разни тъпотии…..
[14.2.2010 г. 19:06:29] barometer: лиготии, мазнотии и простоиии…….
[14.2.2010 г. 19:06:36] К.: щооо какво ти е докривяло, я кажи
[14.2.2010 г. 19:06:44] barometer: ми кво нищо
[14.2.2010 г. 19:06:48] barometer: бе не е нищо, нещо си е то, ама толкова ми е криво, че….не ми се говор
[14.2.2010 г. 19:06:54] К.: ок, ако все пак ти се договор :) – насреща съм
[14.2.2010 г. 19:06:56] К.: до скоро – излизам, че кафето, кафето, кафето ме вика,
[14.2.2010 г. 19:07:07] barometer: знаех си, знаех си, ето и ти ме заряза…
[14.2.2010 г. 19:07:08] К.: еее, пиле, правя завой и се връщам, тук съм, подлагам си даже рамото и кърпички поднасям, ако има нужда /стискам палци да няма/
[14.2.2010 г. 19:07:15] barometer: не, сериозно, ти как си днес, празнуваш ли нещо, какво изобщо правиш…
[14.2.2010 г. 19:08:10] К.: нищо не правя, гледам да си изчистя къщата, щото ми е единствения почивен ден, ама наистина почивен от работа и кочина голяма ме чака
[14.2.2010 г. 19:08:25] К.:ако ме питаш за празниците – с Милко си разменихме по едни гащи на сърца, както традиционно всяка година и веднага ги свалихме , чиърс на обяд с Боргундско и тва е
[14.2.2010 г. 19:09:01] К.: толкова за мен – ти си сега наред, какво се тровиш, къде те хапе скорпа – сори ако сарказмът ми е висок градус
[14.2.2010 г. 19:10:11] barometer: ми кво ме хапе – кво, аз себе си основно. Иначе Теди цял ден го няма никакъв и изобщо все едно съм стара мома, съсухрена стафида и чирус осолен спаружен…..
[14.2.2010 г. 19:12:26] К.:падам вече от стола от смях. Ех стафидката ми, останали си „неуважена” май…
[14.2.2010 г. 19:14:45] barometer: не само неуважена, но пренебегната, охулена и обрулена. Няма цвете, пукнат бонбон даже, кво да говорим за подаръци – романтика. Не че ги искам – знаеш, аз съм над материалните неща, ама можеше жест, внимание, отношение, признание… Не, то аман от тея тъпунгерски игри бе Кари! Накрая ще види своята файнъл фентъзи през крив магарон. Ще си събера нещата и адиос мучачос. В единствения официално обявен ден за любовни лиготии, аз стоя тук сама и ближа рани
[14.2.2010 г. 19:24:13] К.: абе я стига си се самонавивала – мъжете на една определена възраст изкукуригват тотално. Да не кажа, че изобщо са изкукуригали тотално. Знаеш на Ленито бившия как по цели нощи тракаше Страйк, пък тя си намери кой да пълни празната страна на леглото в тъмните студени нощи :)
[14.2.2010 г. 19:28:48] barometer: Стига пък ти, нямам намерения да се спасявам… Не съм инвестирала толкова много в тая връзка, че да я загробя толкова лесно…
[14.2.2010 г. 19:29:13] К.: ми в тоя случай нямаш много избор – трайкаш си и като се сети /ако се сети/ за тва, че след Лара Крофт има една още в къщи…. може и да те огрее я луксозна бомбониера, я нещо дружко ще ти произведе еднорфини….
[14.2.2010 г. 19:30:10] barometer:майната му на празниците, да става утре, че да се залавям за работа
[14.2.2010 г. 19:32:50] К.: горе главата, нали знаеш, че всеки втори си умира за стегнатите ти …
[14.2.2010 г. 19:35:32] barometer:майната им на всеки втори – Теди само ме вълнува….
Чета ги двете гарги и чукам на дърво, кърстосвам показалци и средни и плюя три пъти на север, та дано не ме постигне тази прокоба. Къде-къде си е по-добре главоблъсканицата над кръстовището на четирипразничието…. Бели кахъри – казват старите хора…
Лично мнение на автора – най-стойностното в този момент е прозрението му относно силата на прошката.
„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
до седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.”
Матея / 18 – 21,22/
Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
четвъртък, 11 февруари 2010 г.
Nostalgie
И трите плюшени мечета Куба, Бартек и Мецанка : " На всякъде е хубаво, но най-хубаво е в къщи"
вторник, 9 февруари 2010 г.
сряда, 3 февруари 2010 г.
да те обичам....
Да те обичам... е най-прекрасното усещане във вселената.
Да те обичам... то е да осъзнавам любовта към земята и хората,
растенията и животните, към живота….
Да те обичам... означава мир и нежност.
Да те обичам... е хармония и красота.
Да те обичам... означава край на всеки страх, тъма и самота.
Да те обичам...... изпълва със съдържание и смисъл нещата.
Да те обичам….
Да, аз те обичам…
Да, аз ОБИЧАМ!
понеделник, 1 февруари 2010 г.
katharsis
Катарзисът /справка - Уикипедия/ е рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. Катарзисът е важен елемент в естетиката на Аристотел. Катарзисът се използва в психологията на изкуството по отношение на реакцията на зрителя, а в психотерапията - на освобождаването на потискан афект или психична енергия. В древногръцкия katharsis най-често е означавало "очистване", особено от тежка мъка. Най-забележителната му употреба обаче в древни времена е в определението на Аристотел на трагедията като драма, която "постига чрез съжаление и страх катарзиса на такива чувства".
Абонамент за:
Публикации (Atom)
