space

envole

Ленами притихна в обятията на принц Чар. Загледа се в подвижните образи и постепенно се потопи в техния свят. Грабнаха я средновековните стереотипи и характери. Съзнанието й се изниза нагоре. Настани се удобно и потъна в граничния мрак. След няколко минути /линейно време/ се опомни в паралелния нематериален свят. Попипа празното място до себе си. Принц Чар беше изчезнал. Преглътна с лек привкус на притеснение и се изправи на крака. Разтърси глава – имаше известно ограничение във възприятията си. Като в мъгла нещо я задърпа напред към коридора. На излизане от кухнята се размина с един едър господин с фуражка на главата. Дъхът свистеше от гърдите му – симптом на склонност към респираторни заболявания. Мислите на Ленами плуваха с все сили по течението в главата й. „Къде е принца? Извинете, видяхте ли къде е принца?” – внимателно извърна към него въпросителен поглед. „Принца ли? Ми той умря. Вчера ли, оня ден ли беше, помня ли и аз вече – отиде си горкия…” Ленами забърза надолу по стълбите с нарастваш ужас в сърцето и крайно объркване в ориентацията си. Бежешком разпери ръкави на горната си блуза и точно докато я обличаше видя една пациентка своя. Невероятно беше в този момент да срещне нея тук. Пациентката беше иностранка, знаете… Мозъкът на Ленами се отказа да прави логически връзки – по –лесно беше да играе главна роля в пиесата и със скован от страх глас запита попадналата във входа на къщата й по неведоми пътища чужденка „ Avez vous vu le prince? Prince Charme vous savееez…” Брадичката й потрепери в края на последната дума.” Le prince est parti. Il a pris tout le bagage et il ne reviendra jamais…” Огромната жена се отмести от пътя на Ленами. И слава богу. Още една дума и щеше да си отнесе нещо... Ленами усети мравките по гърба си. Онези малки лазещи крачета на ужаса, които леко, но сигурно щурмуваха гръбначния й стълб към крайната си цел – пълен блокаж на мисленето. Сковаващ лед на космическа слабост. Имаше обаче още шанс да победи служебно в битката с това брутално усещане. Излетя като стрела на улицата. Чу гласа си да изригва от дълбините на душата й: „ПРИИИНЦ ЧААААР КЪДЕЕЕ СИИИИ!!!! Къде по дяволите сиииииии!!!”
Силата на крясъка накара съзнанието й да се изчерви засрамено и да се прибере обратно в телесната си обвивка. Сепнато разпери ръце. Принц Чар спеше спокойно до нея. В очите й заваля порой. Армиите на две вражески чуства се сблъскаха в сърцето й. Червените стрели на облекчението обляха дълбините на изстрадалата й душа. Сините копия на срама веднага се надигнаха в нападение. Пак, отново, за кой ли път, се поддаде на манипулативните игри на гладните. Те пък вярно, много подли и подмолни – с всички методи и средства използват пълния капацитет на човешките слабости срещу самия човек. Защо ли, ми защо – за да ядат, ето защо. Предизвиквайки водопад от разнопосочни усещания изяждат изблиците на човека. Да, те с това се хранят. Чудно ти е, нали... Ама няма нищо чудно – на моркова едва ли му е чудно как пък ти би могъл да се храниш с него.
Смесените цветове на емоционалността на Ленами потънаха в дълбоките приятни защитени прегръдки на Чар. Изля пред него набързо и накратко случката от изминалите минути. Силните му ръце прибраха енергийно частичка по частичка всяка разпиляна капка от същността й в едно цяло. Това го можеше професионално. Все пак беше велик магьосник.
- Ами викай силно през пет минути ако се наложи. Дръпни ме, разтреси ме силно и изкрещи в ухото ми „ОБИЧАМ ТЕЕ! Тук съм - жив, пред теб, за теб… ” Искам да съм силна. Искам да мога да се осъзная, да се изправя пред всичко, да се справя с всичко…
За момент нещата си дойдоха по местата. За сега…

Желя ти...

Желая ти време

Не ти желая всички дарове,

Желая ти това, което повечето нямат:

Желая ти време да се радваш, да се смееш,

Използвай го и можеш да спечелиш.

Желая ти време за действие и размисъл,

Време не само за теб, но и за другите.

Не ти желая време за бързане и тичане,

А време да бъдеш щастлив.

Не ти желая време, което просто да убиваш,

Иска ми се да ти остане в излишък

Като време за удивление и вяра

Вместо непрекъснато да гледаш часовника.

Желая ти време да достигнеш звездите

И време да пораснеш, да узрееш.

Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.

Желая ти време да откриеш себе си,

Да приемаш всеки ден и час за щастие.

Пожелавам ти и време да прощаваш.

Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер